И пак стоиш на своята скала-

умислена,безмълвна,нереална.

И тъжен поглед рееш от брега,

изтлява огън в мислите ти тайно.

Пожар сърцето ти изпепели,

любовна треска изгори гръдта ти.

И на брега сега сама стоиш,

очакваш да те приюти луната...

А тя-студената-за теб нехае,

не може мъката ти да усети,

не иска да те разбере,не знае,

че трябва да те стопли,не да свети.

Когато утрешния ден изгрее

и слънцето брега с лъчи залее,

скалата ще тъжи и ще копнее

да седнеш и да помълчиш със нея.

 Bloom